от markoni » Чет Фев 17, 2011 5:18 pm
Адрияна Маркова, 3то ниво, Младост
Не зная как се пишат стихове,
а и не се интересувам.
Това, което е в моето сърце,
с думи прости се опитвам
аз да нарисувам.
АНСАМБЪЛЧЕТО
На Ками
В този свят безумен,
Изпълнен с постоянен стрес,
намерихме оазис бурен
от танци,музика и смях...
На възраст всички сме различни,
с професии, желани или необични,
но музиката ни обединява,
от танците кръвта ни закипява.
Напрегнати и нервни,
пристъпваме във залата едва,
а тръгваме си окрилени,
с усмивки, с весели сърца.
За времето ти отделено,
за всички нас,
за твоето търпение,
понякога и изумление,
от прекроените от нас хора
от все сърце - Благодаря!
Изгубени деца
На Ками
Като изгубени деца се лутаме
по дансинга,
объркваме хора,
но всъщност пада щура веселба.
Едно е в залата, когато Ками,
танцувайки пред нас брои
и разкроява, на стъпки всичките хора,
a друго е на дансинга, сами
- твориме чудеса.
Без тебе, Ками,
все още сме за никъде,
Ти даваш ни и сила и кураж
- „ще можете”,
а дотогава сме твоите изгубени деца.
Ще дойде времето, когато,
щом чуем първи такт,
уверено ще поведем хоро,
а дотогава сме твоите изгубени деца.
На колегите фолклорианци от ІІІ ниво Младост
Пореден път разглеждам трупата,
танцуваща със хъс и страст
и чуствам се ужасно,
че пак не съм една от тях.
Макар,че ставите ми скърцат,
понякога пристъпвам аз едва, едва,
от музика народна се чувствам млада хубава мома,
пристъпваща напето и с песен на уста,
потропваща активно любимите хора.
Изящни фигури,
Красиви стъпки,
Усмивки,весели очи,
сърца туптящи в буен ритъм,
как може някой нещо да не одобри?
Изпитвам завист благородна,
че само зрител съм сега,
но имам сили,хъс и с радост
по пътя ни с вас да продължа.