Народни танци - ФОЛКЛОРИКА • Виж темата - „Творби в неравноделна мисъл”

Форум

за български народни танци, песни, музика и обичаи

„Творби в неравноделна мисъл”

Модератори: geleto, pupins

„Творби в неравноделна мисъл”

Мнениеот pupins » Вто Фев 08, 2011 12:57 am

:idea: II. Конкурс „Творби в неравноделна мисъл”:

Напиши нещо свързано с „Фолклорика” - каквото ти хрумне. Може да е стихче в 5 реда или разказ в 5 страници – ти избираш! Важното е да дадеш свобода на писателските си умения (стига да ги имаш!). /Можеш да опишеш какво е за теб „Фолклорика”; как попадна в школата; кое е първото хоро, което научи; кое беше най-трудното хоро за научаване; или пък пиши за всички онези емоции, които ти носи чувството да си част от голямото Фолклорианско семейство.
Публикувай писателските си творби като отговор в тази тема.
Ще бъде излъчена:
3. Награда на журито /екип на школа „Фолклорика”/
Аватар
pupins
Site Admin
 
Мнения: 1236
Регистриран на: Сря Окт 10, 2007 9:09 pm

Re: „Творби в неравноделна мисъл”

Мнениеот Brizeida » Вто Фев 08, 2011 3:48 am

Ето я и моята "заявка" за участие ;)
Радина Димчева, 1во (скоро 2ро) ниво към стадион "Васил Левски".

==========================================================================

Обичах да наблюдавам маминка, докато замяташе плетки на куките си.
Преде и пее.
Тихичко.
Аз влизах на пръсти в хола и се разполагах на дивана зад нея, за да не ме види, че съм в стаята.
Нямах търпение да пусне гласа си и да чуя отново онези мистични мелодии...
Тогава не знаех, че това са български народни песни.
Бях твърде малка.
Но идваше онзи вълшебен миг, когато тя наистина запяваше. И тогава тишината се превръщаше в най-омразната за мен компания.
Така растях. С някаква почти неуловима непоносимост към тишината.
Вече бях чувала магията от звуци и исках по-често да ме обгръща. А народните песни водеха със себе си и огъня на танците.
Ох, танците...
Не ми стигаше просто да ги гледам. С години се бях захласвала по онези китни момичета, играещи сред природата, под жаркото слънце и чистия планински въздух. Цветовете на носиите им внушаваха чувството на Безкрая. Сякаш бузките им никога нямаше да загубят руменината си, а момчетата винаги щяха да се бият за техните сърца. Но само чрез силата на танца.
Поисках да бъда творец на тази сила.
И аз исках да бъда в танца. Да се хвана за ръце с хора, които не познавам, убедена, че ще ги почувствам близки още в мига, в който телата ни заиграят в ритъма на тъпаните.
Във "Фолклорика" тази моя желана и осъществена истина е единственият път към истините на другите, с които играя без да спирам. Енергията, която споделяме, затваряме в кръг от унищожени през потни длани различия.
Танцувам и не мисля за себе си, а се оглеждам в усмивките на всичките онези момичета и момчета, чиито бузки за мен вечно ще са румени.
Аватар
Brizeida
 
Мнения: 14
Регистриран на: Нед Яну 17, 2010 3:51 pm

Re: „Творби в неравноделна мисъл”

Мнениеот sid_mdenkova » Чет Фев 10, 2011 3:00 am

Мария Денкова - 1-во ниво "Младост".
Ето и моето участие:

ФОЛКЛОРИКА
Всеки вторник и четвъртък
празник е голям за всички нас.
С Ками весело заиграваме
и тежкия делник забравяме.
И селско , и дунавско
бързо ще научим
всички се шеугуваме,
но в ритъм танцуваме.
Рожденият ден на "Фолклорика" наближава
и купонът продължава!



****** Снимката с която участвам във фейсбук е:ЧАВДАР ДЕНКОВ - НАЙ МАЛКИЯТ УЧАСТНИК ВЪВ ФЕСТИВАЛА "ХОРО СЕ ВИЕ -2010"- ГРАД СОФИЯ.
sid_mdenkova
 
Мнения: 1
Регистриран на: Чет Фев 10, 2011 2:41 am

Re: „Творби в неравноделна мисъл”

Мнениеот motoneti » Чет Фев 10, 2011 10:05 pm

Eто и моето творение!Николета Георгиева - Божурище- нулево ниво!

Великото нулево ниво!

Шеснадесети септември дойде
и групичката се събра да тропка хорце.
В школа Фолклорика нулево ниво сме ние,
но ентусиазма голям никоя от нас не крие.
Кали основите положи,
а пък Ева тухлите ще сложи
и открит урок ще ни предложи
първото ниво да ни възложи!

Подарявам го на Ева и Кали!Благодаря ви момичета! :D
Аватар
motoneti
 
Мнения: 12
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2010 11:21 pm

Re: „Творби в неравноделна мисъл”

Мнениеот denicay » Пет Фев 11, 2011 2:00 am

Емоция фолклорианска в стихче пресъздавам, пъстрото настроение на групата предавам:

Ходещи в захлас,
смеещи се с пълен глас
двадесет човека влизат в час :)
Пълна лудница настава -
залата се олюлява,
в пъстър ритъм заиграва! :)
Един напред, друг назад -
важното е да са в такт!
Пеят, викат и се смеят,
сърцата весело лудеят :)
А учителят напет,
застанал най-отпред
с усмивка под мустак
ще въдворява ред:
"Ви-соооо-ко кра-кааааа-та!" -
диктува правилата! ;)
Игриви крачета, сякаш летящи мечета
в ритъм див се понасят ;)
Това е чудото на хорАта -
еуфория на пъстротата! :)


Деница Ябълкарова, Герена 4
Facebook: Denitsa Yabalkarova, заглавие на снимка: Момите се пристягат, за голяма сватба престилките слагат! :) (17-тата публикувана снимка от 08.02)
Обичайте се :)
denicay
 
Мнения: 8
Регистриран на: Пет Мар 20, 2009 2:04 pm

Re: „Творби в неравноделна мисъл”

Мнениеот sto_kila_rakia » Пет Фев 11, 2011 6:46 pm

Аха! Да бе да! Баш па народни танци!

Не ми стига дето в дискотека обикновено ми правят място да седна, щото мислят, че съм с гипсиран крак, ми сега трябва да ходя и да се излагам продължително време пред едни и същи хора!
Освен това е нЕма такава потна история! И винаги ще се намери някой чичко с косми в ушите да се хване за тебе и да ти усмърди душата!


Е, оня ден едно приятелче ми разправя, че решил да опита как е и отишъл на танци.

Занесъл се небрежно до залата, погледнал отвън през стъклото и... пощръклял от страст! Вътре мацки, муцки – ма-ца-ни-ца!

От ентусиазъм едвам взел завоя иззад ъгъла и заорал на стъргалото за кал пред входа. Влетял вътре с все изтривалката, която му се увила на връзката на кеца, но той се овладял в последния момент и я изтръскал в ъгъла. Поел дълбоко дъх, напърчил алаброса и с походка на старши гларус, който е изгорял под мишниците и току-що е получил първите пориви на задаващо се зверско разстройство, победоносно връхлетял в залата.

Влезнал, оставяйки зад себе си солидна диря от похот във въздуха, когато бил покосен от взривна вълна на царящата вътре пръчовина. АД!

То не било смрад, не било чудо! Когато в родния му Каспичан протекла септичната яма на АПК-то и заляла сладкарницата в центъра, миризмата била като в японска дзен градинка в сравнение с това, което го ударило в синусите.

Вече не виждал нито мацки, нито муцки, нито дявол – виждал само лилав облак със зеленикаво по крайчеца и от очите му закапали едри сълзи!

Не, не – не се разчувствал – лютяло! Избягал с мръсна газ - като рокер от концерт на Веско Маринов!

Следващия път не отишъл така неподготвен! Старото куче бил опитен боец! Въоръжен с щипки за нос и мухозол за всеки случай, той смело влетял в залата. Този път бил сто процента сигурен, че вече ще се докопа до мацките. А веднъж докопа ли се до тях – нЕма удържане!

Даже си бил репетирал няколко безотказни реплики пред огледалото, които от опит знаел, че работят на сто процента. Като например „Мацко, и пет големи мастики да шмръкна, пак мога да изпомпам 48 лицеви опори! Ако слушкаш ще ти дам да си отдолу!” Тази реплика обикновено така въодушевява жените, че даже не дочакват да я довършиш – директно се нахвърлят върху тебе, мятайки безразборно ръце, чанти, пепелници... ма то това е от страст!

Влетял той с познатата и добре отработена походка и се запътил към едно страхотно маце с прилепнал по дупето анцуг и моментално я вцепенил с фамозен чар и небрежната реплика „къ съ кааш, бейби?” Виждайки по блясъка в оцъклените й очи и зяпнала уста, че тя вече е негова той предприел решителна маневра и още не изрекъл известното сваляческо заклинание „мммм – какви хубави крака! Кога отварят?” усетил, че от очите му отново закапали едри сълзи!

Не, не – този път не му залютяло на очите. Той предвидливо си бил с щипката на носа, която, украсена на малки калинки, покацнали върху напъпили азалии, му придавала особено младежко и непринудено непорочно излъчване.

Източникът на сълзите му този път била една перфектно пласирана в чатала му граовка...
и повече не отишъл! Както обича да казва – „таковал съм ви танците, таковал съм ви спорта! Само бири, мастики и ник`во ставане от масата!”
Та така...

Мислите, че подобно нещо не може да се случи във Фолклорика ли?
АБСОЛЮТНО ВСИЧКО може да ви се случи във Фолклорика!
Защото вътре има много и цветни хора!
Може и да ви залюти на очите, и да ви шибнат с граовка и да ви погъделичкат с косми от ухо!
Може да си намерите скъсан кец, забравен анцуг или колан, а може и любовта да си намерите!
ВСИЧКО МОЖЕ ВЪВ ФОЛКЛОРИКА!
АБСОЛЮТНО ВСИЧКО!
Едно е сигурно – ще си намерите хиляди приятели и ще се смеете!
АМА МНОГО!
Последна промяна sto_kila_rakia на Пон Фев 14, 2011 12:31 pm, променена общо 1 път
Възпитаният мъж не прави забележка на жена, неправилно носеща траверса!
Аватар
sto_kila_rakia
 
Мнения: 362
Регистриран на: Пон Фев 16, 2009 11:33 am

Re: „Творби в неравноделна мисъл”

Мнениеот nora » Пон Фев 14, 2011 2:26 am

Нора Маринова, 1-во ниво Фолклорика - Слатина

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ВДЪХновение – подскок, после стъпка надясно – раз-два…а сега наляво…още такт и поемам дъх. Въздухът нахлува и изпълва дробовете ми, става ми светло и леко сякаш летя. Сякаш съм птица, сякаш съм новородена в този ЖИВОТ, ЖИВОТЪТ ВЪВ ФОЛКЛОРИКА!
В главата ми нахлуват познатите клишета: „Танцът е магия”, „Танцът е химия между хората”, „Изкуството възвисява”! Колко беден, колко недостатъчно описателен е езикът понякога! Но стига мисли, следва „косичка” и още няколко такта ме отнасят на крилете на магията - танц. Увличат ме в някакво необяснимо усещане, в някакъв неподозиран синхрон с момичето и момчето до мен, в някакъв таен код, който само посветените умеят да разчитат и който краката им чертаят върху нажежения под.
Издишам… издишам стаения въздух, издишам черните мисли, отърсвам се от събраното напрежение, освобождавам се от сивотата на ежедневието и усещам себе си чиста като планински ручей…
Вдишвам…вдишвам ритъма, вдишвам свободата, позволявам мелодията да се разлее по тялото ми, да разбие бентовете на задръжките, за да прелее и да ме залее с ЕМОЦИЯ.
Сега вече не мисля, а ЧУВСТВАМ! И в това чувство не съм сама! То е споделено в тази общност от заДЪХани стъпки, ТРЪПнещи ръце и УСМИХНАТИ лица, в задоволството от изпълнената обща цел, от завършената комбинация, която ни изпълва с удовлетворение. Движенията ни се претворяват в думи, а те формират разказ, разказ за силата на единството, изразено чрез танца.
Такъв е ЖИВОТЪТ ВЪВ ФОЛКЛОРИКА – животът, който ни кара да дишаме с пълни гърди, животът, чрез който издишаме проблемите, животът, който ни изпълва с прекрасни емоции, животът, който ни обединява!
И не на последно място - ЖИВОТЪТ, който ме вДЪХНОВи!
nora
 
Мнения: 1
Регистриран на: Пон Фев 14, 2011 2:05 am

Re: „Творби в неравноделна мисъл”

Мнениеот markoni » Чет Фев 17, 2011 5:18 pm

Адрияна Маркова, 3то ниво, Младост

Не зная как се пишат стихове,
а и не се интересувам.
Това, което е в моето сърце,
с думи прости се опитвам
аз да нарисувам.

АНСАМБЪЛЧЕТО
На Ками

В този свят безумен,
Изпълнен с постоянен стрес,
намерихме оазис бурен
от танци,музика и смях...

На възраст всички сме различни,
с професии, желани или необични,
но музиката ни обединява,
от танците кръвта ни закипява.

Напрегнати и нервни,
пристъпваме във залата едва,
а тръгваме си окрилени,
с усмивки, с весели сърца.

За времето ти отделено,
за всички нас,
за твоето търпение,
понякога и изумление,
от прекроените от нас хора
от все сърце - Благодаря!

Изгубени деца
На Ками

Като изгубени деца се лутаме
по дансинга,
объркваме хора,
но всъщност пада щура веселба.

Едно е в залата, когато Ками,
танцувайки пред нас брои
и разкроява, на стъпки всичките хора,
a друго е на дансинга, сами
- твориме чудеса.

Без тебе, Ками,
все още сме за никъде,
Ти даваш ни и сила и кураж
- „ще можете”,
а дотогава сме твоите изгубени деца.

Ще дойде времето, когато,
щом чуем първи такт,
уверено ще поведем хоро,
а дотогава сме твоите изгубени деца.


На колегите фолклорианци от ІІІ ниво Младост

Пореден път разглеждам трупата,
танцуваща със хъс и страст
и чуствам се ужасно,
че пак не съм една от тях.

Макар,че ставите ми скърцат,
понякога пристъпвам аз едва, едва,
от музика народна се чувствам млада хубава мома,
пристъпваща напето и с песен на уста,
потропваща активно любимите хора.

Изящни фигури,
Красиви стъпки,
Усмивки,весели очи,
сърца туптящи в буен ритъм,
как може някой нещо да не одобри?

Изпитвам завист благородна,
че само зрител съм сега,
но имам сили,хъс и с радост
по пътя ни с вас да продължа.
markoni
 
Мнения: 1
Регистриран на: Пет Фев 11, 2011 9:59 pm

Re: „Творби в неравноделна мисъл”

Мнениеот sleeptalker » Нед Фев 27, 2011 1:08 pm

Френдшип (от англ. ”Friendschip”=приятелство – защото в думата „Фолклорика” няма П)
Образоване
Леб за душата
Красота и Колорит
Любов
Оцеляване
Развлечение
Имоция :)
Купони
Аморе Мио
Не е важно да правиш само Добро -
важно е и да го правиш добре!
Аватар
sleeptalker
 
Мнения: 1277
Регистриран на: Нед Яну 25, 2009 11:11 pm
Местоположение: София, Бургас

Re: „Творби в неравноделна мисъл”

Мнениеот Pandora » Чет Мар 03, 2011 9:15 pm

Фолклорна палитра своята магия разгръща,
Охридското хоро ни обгръща,
Лудогорска ръченица ни опиянява,
Копчето пък ни забавлява,
Лудо или Криво хоро приятелства създава,
Опас-ът ни въодушевлява,
Ръченицата ни подлудява,
Изручанката ни удивлява,
Костадинското ни вдъхновява,
Арап-ът ни ощастливява.

Фолклорика приказка за нас създава.

Петя Ангелова, Слатина 1-во ниво
Facebook: Petya Angelova, заглавие на снимка: ‎"Когато усмивката говори..."
Pandora
 
Мнения: 7
Регистриран на: Пет Юни 04, 2010 6:28 pm


Назад към Конкурс "Фолклорика - 5 години емоция и ритъм"

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron