смях в залата!

[moon21]

Габровче пита дядо си:
- Дядо, часовникът ти върви ли?
- Да не мислиш, че ще го нося, ако вървеше!

[moon21]

- На каква възраст е жена ти?
- В разцвета на проклетията е.

[stefanstanimirov93]

Преди време си купих джип. Не някой от онези модерни, лъскави SUV-та, а истински звер — голям, черен, с гуми, по-високи от самочувствието ми. Проблемът? Аз съм висок точно колкото буркан лютеница.

Първия ден реших гордо да отида до магазина с него. Облякох се като човек, който очевидно разбира от офроуд — камуфлажна тениска, очила тип „махни ми се“, и поглед, сякаш съм прекосявал Балкана пеша.

Излизам пред блока, джипът си стои, гордо надигнал се, а аз... се загледах в него както мравка гледа жираф. Пробвах да се кача — с подскоци, засилка, дори поставих една тухла като импровизирана стълба. Съседът Пешо от терасата се задави с таратор.

На третия неуспешен опит реших: „Ще си взема степенки за джип!“ Отидох в магазин за авточасти. Продавачът ме погледна и вика:
– Ама джипът ли не може да слезе, или вие не можете да се качите?

След няколко минути срам и един пакет бисквити подкуп за Пешо (за да не разказва на целия блок), се прибрах със степенки в багажника.

Монтирах ги сам. Резултатът? Джипът изглеждаше сякаш си е сложил джапанки. Но поне можех да се кача в него с достойнство. Или поне без да си разпъна прасеца.

[stefanstanimirov93]

Живееше си в едно малко българско село човек на име Бачо Пено – пенсиониран шофьор на автобус, известен със страстта си към… тасовете. Да, не гуми, не джанти – тасове! Имаше над 200 чифта, които държеше под леглото, в плевнята, и дори на стената в хола – подредени по марки, цвят и ниво на блясък.

Една сутрин, Бачо Пено се събуди и установи най-големия ужас в живота си – нямаше тасове на Ладата! Излезли тия нощем, неясно как – може би са се обидили, че не ги е полирал вчера.

– Това е саботаж! – викна Бачо Пено и веднага задейства Операция “Тасовият гняв”.

Облече камуфлажна жилетка, сложи каска от буркан за кисели краставици, и тръгна на разследване. Взе със себе си лупа, фенерче и специално обучено пиле на име Жорко, което „пикало, ако подуши крадени тасове“.

След час разследване Жорко спря пред къщата на бай Дочо – местния майстор на всичко, който си беше сложил четири лъскави таса на оградата, все едно е сателитна чиния.

– Дочооо! – изрева Бачо Пено. – Това да не са ти антени за връзка с Космоса? Тва са моите тасове!

– Е, ти си мислиш, че си единственият фен на тасовете, а? – отговори бай Дочо. – Аз ги намерих пред кръчмата! Щом са били изхвърлени, значи вече не ги искаш!

– Изхвърлени!? Това беше експериментален нощен тест за аеродинамика, бе! – сопна се Пено.

След кратък спор, дълъг точно 42 минути и две мастики, двамата се сдобриха, разделиха тасовете по братски – по два всеки – и дори направиха Тасов Клуб “Хромирана чест”, където всяка неделя полират и обсъждат най-добрите модели.

Жорко стана почетен член и вече носи мини тас на врата си като медальон.