1-ви юни винаги ме връща към детството – сладоледи, балони и онова безгрижно усещане, че целият свят е твой. Миналата година решихме да направим малка изненада – взех ги с колата и им казах, че ще ходим на пикник, но не им казах къде. Цяла сутрин бях лъскал колата – сложих новите
тасове, почистих
сенниците за кола, за да не ги пече слънцето, и ги оставих да рисуват усмивки по тях с маркер.
Когато стигнахме до язовира, им дадох по една водна пушка и оттам започна истинският празник – смях, мокри дрехи и сладолед до ушите.