Разбрах за народните танци в „Средец” от интернет. Обявата гласеше, че започва нова група за начинаещи. Идеално за мен, защото можех да играя само обикновено „Право хоро”, срамота...

Като дете не съм харесвала народните танци, тогава беше разпространено мнението, че да играеш народни танци е едва ли не нещо срамно... но от известно време нещо в мен се мъчеше да танцува. Тялото иска, ама краката не знаят как - ето това ми беше проблема.

А като засвиреше „Дунавско хоро” по нова година – всичко ми играеше отвътре...
И така, с голям трепет в сърцето и много голяма доза притеснение, отидох с един приятел на първия урок. Той уж за кураж дойде, а се уплаши, аз обаче – не, влязох смело и от тогава не съм излизала от залата.
Случва ми често да репетирам в къщи новите неща, просто не мога да дочакам до следващия урок. Влече ме самоусъвършенстването.

И аз се чудя как успявам да запомня всичко, тъй като за нас - математиците, не е присъщо бързото запаметяване. Това, което най-много ми хареса, когато започнах е, че нашата ръководителка Ева разделя всяко хоро на разбираеми за нас стъпки, показва ги детайлно, така че да можеш да ги разгледаш като на забавен каданс и повтаряш, повтаряш, докато самите крака не свикнат да играят... ти спираш да мислиш и само усещаш ритъма вътре в себе си и се носиш...

е, разбира се, ако успееш да се абстрахираш от броенето 1, 2, 3 ...
Сега, близо година по-късно, почти успявам да позная какво хоро звучи

а и сама чувствам напредъка, любовта и удоволствието, което ми носят танците. Чувствам, че не съм сама, че доброто настроение обхваща всички хора, които се хващат на хорото, независимо дали могат да играят или не!
Искам да похваля Ева, за способността й да предразполага хората, всички ние се чувстваме комфортно в залата. Удоволствието, което ни носят танците се дължи най-вече на нейните педагогически способности и човешко отношение, просто някак успява да ни зарази с нейната любов към танците... и това предполагам обяснява всичко!
Цялата организация на школата е направена така, че да отпуска и забавлява, без да се бърза и пришпорва. Ние, приемаме всеки новопостъпил танцуващ с усмивка и си помагаме, кой с каквото може... събираме се по повод и без повод, което лично на мен много ми харесва и одобрявам с две ръце! Аз се чувствам като част от един колектив, събран с общата цел да пази българското. А най-любимата ми част е да заразявам околните с усмивка и добро настроение. Дори моят мъж, който трудно понася народна музика се усмихва, когато тропкам пред него някое хорце.
Цеци