Народни танци - ФОЛКЛОРИКА • Виж темата - „Българският фолклор - минало и бъдеще”

Форум

за български народни танци, песни, музика и обичаи

„Българският фолклор - минало и бъдеще”

Модератори: geleto, pupins

„Българският фолклор - минало и бъдеще”

Мнениеот pupins » Вто Фев 08, 2011 12:58 am

:idea: III. Конкурс „Българският фолклор - минало и бъдеще”:

За да участваш в тази игра трябва да обичаш традициите и фолклора – изворите, към които се връщаме!
Разкажи ни за фолклорни традиции, за обичаи, които познаваш, които си наблюдавал или за които са ти разказвали. Ако си любител на римите, можеш да ни предложиш своята лична фолклорна балада например (като един същ народен бард!). Импровизацията е в твои ръце! Ако пък наскоро си бил свидетел или участник в някой български обичай, обогати разказа си със снимки, аудио или видео материал.
Публикувай творбата си като отговор в тази тема.
Ще бъде излъчена:
4. Награда на журито /екип на „Фолклорика”; Йовка Йовчева и Биляна Панчева (журналисти)/
Аватар
pupins
Site Admin
 
Мнения: 1236
Регистриран на: Сря Окт 10, 2007 9:09 pm

Re: „Българският фолклор - минало и бъдеще”

Мнениеот Pandora » Пон Мар 07, 2011 1:49 pm

"Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви."

Докато си говорих с мама по телефона, тя ми напомни: „Не забравяй, утре е Прошка! Направете баница и си купете халва! Поискай прошка и прости!”
Усмихнах се...обичах този български празник! Обичам този български празник.


...............
Като деца прекарвахме голяма част от празниците на село. Този не беше изключение. Помня го толкова ясно...

Седем седмици преди Великден и седмица след Месни Заговезни къщата на село се изпълваше с весели писъци. Събирахме се всички – аз, мама и татко, братовчедите, леля и чичо. /Денят на Сирната неделя минава в гостувания, младите непременно посещават своите по-възрастни роднини – родители, братя и сестри, кумове./

Всеки имаше задача. Нашата беше най-хубава – игри и веселия.

Дядо още от сутринта подготвяше голямо огнище в двора на къщата. Изграждаше го от съчки и мамуляци (обелки на царевица). /В различните български краища огнищата се наричат сирници, олелии, оратници, ойдалии, курковници, урбалки, гаганици/. После правеше стрели. Дялкаше ги от меко дърво и ги нареждаше до огнището. /Този обичай се нарича туйкане, чалкане на стрели./

Жените пък подготвяха празничната вечеря. Баба точеше кори и правеше баница. Следобед подготвяше халвата за обичая хамкане - завързваше парче бяла хaлва на конец за високата лампа. За нас децата това беше една от най-забавните части на деня. Въртяхме се около баба, молехме я за пaрченце хaлва и очаквахме с нетърпение вечерта.

След цял ден игри, идваше и вечерта когато започваше истинското веселие. На масата имаше риба, баница със сирене, тутманик, мляко с ориз. По-младите целуваха ръка на по-старите изричайки думите „Прощавай!”. „Господ да прощава, простен да си !”, получаваха като отговор.

След похапването започваха общите игри и забави. Първо халвата. Аз и братовчедите се нареждахме в кръг с ръце на гърба и се мъчeхме с уста да уловим халвата – бутахме се, смеехме се, а победителят печелеше парченцето вкусна, бяла хaлва. После баба палеше конеца. Гледайки го как изгаря гадаеше каква ще е предстоящата година. Пепелта събираше грижливо и прибираше в скрина.

Навън вече беше тъмно и всички излизахме в двора, където дядо запалваше огъня. Ние пеехме и танцувахме около него. Беше приказно, в дворовете на всички къщи имаше такива огньове. Все едно звездичките бяха слезли на земята да празнуват с нас. На мегдана грееше най-голямата звезда. Цялото село се събираше там, танцуваха се хора, момите пееха, а ергените палеха стреличките (такива същите, каквито и дядо дялкаше) и ги хвърляха към дворовете на своите моми. /Вечерта на Сирната неделя се извива последното смесено хоро преди постите. Това хоро е буйно и скокливо, за да растат буйни посевите. След това хора не се играят чак до Великден. Единственото изключение е Буене-цът – хорото което Лазарките танцуват по Лазаровден./

Песните и танците продължаваха цяла нощ, момците прескачаха огньовете, момите пееха, пушките гърмяха и оповестяваха началото на най-дългите пости – Великденските пости!

Заспивах изморена и изпълнена с емоции, отраженията на сирниците танцуваха в стаята, а красивите гласове идващи от мегдана ме унасяха.

................

...Мама винаги ме подсеща за важните празници, които аз унесена в ежедневието мога да пропусна.

- Хей, Ива, утре е Сирни заговезни. Хайде да си направим баница и да си купим халва!”
- Ей супер! Ще купя продукти и в неделя ще си спретнем баница! Обичам тази традиция!

Правех баница за втори път в живота си, но с Ива вложихме толкова старание и любов, че се получи Най-вкусната Баница. Вечерта се събрахме около масата, поискахме си прошка и си простихме, защото „ съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата неделя на всеопрощението.”

Отдавна не ходя на Сирни Заговезни на село. Отдавна не прекарвам този празник със семейството си, но тази година аз го изживях отново по един импровизиран начин със съквартирантите си. И простих и ми бе простено, защото човешко е да се греши, но Прошката ни прави още по-големи Човеци!

Сирниците и стрелите оставиха своята светла диря в детското ми сърце и тя ще свети там винаги!



Петя Ангелова, Слатина 1-во ниво
Facebook: Petya Angelova, заглавие на снимка: ‎"Когато усмивката говори..."
Pandora
 
Мнения: 7
Регистриран на: Пет Юни 04, 2010 6:28 pm

Re: „Българският фолклор - минало и бъдеще”

Мнениеот elfoles » Вто Мар 08, 2011 12:10 am

В един далечен, но и на един полет разстояние град,
голям, но и позволяващ на жителите си да се познават по име,
в една далечна, но и за 17 часа достъпна по суша страна,
непозната, но и добре изучена,
на един може би най-стар, но и вечно млад континент,
с добре известна хилядолетна история,
но и непрекъснато изменящ облика си в своето невероятно многообразие,
живеят група обикновени, но и неповторими хора,
които имат един изключително познат, но и невероятно оригинален обичай.

Напуснали Балканите скоро или по-отдавна,
родени там или изобщо не,
живели там или само посещавали ги,
били там или никога невиждали ги наживо.

Преди повече от 30 години,
отделени от своите корени
или ненамиращи начин да изразят себе си
в изразните средства на културата на своите народи,
ги обединяват негата и търсенето на своята емоционална същност,
за да открият пъстротата, енергията и животворността
на балканския фолклор.

Оттогава той е неразделна част от техния живот,
чрез музика, песни и танци,
чрез посещения на Балканите и България,
чрез надигравания по света и в Копривщица,
чрез посещения от гост-хореографи от България,
подготвящи специални хореографии
за тази необикновена смесица
от иностранци и съвременни изгнаници.

Тези хора се събират веднъж в месеца,
за да дадат изява на своето новооткрито творческо начало:
свирейки на типичните балкански народни инструменти и
оживявайки залата с чудотворни енергия и ритъм;
пеейки невероятните балкански и български песни
с гласове, непривикнали отрано на необикновените мелодии,
често неразбиращи докрай текстовете
и дълбоко проникналите с векове мъка или радост,
извиращи от мелодиите и думите,
и въпреки това каращи самата душа на слушателите да настръхне;
и най-вече танцувайки хорА:
български,
сръбски,
македонски,
гръцки,
румънски,
арменски...

...всички заедно,
уловени за ръце,
забравили различията:
пол, възраст, професия,
произход, цвят на кожата,
политически пристрастия,
историческо минало...

Техните енергии са слети в едно неразрушимо цяло,
трептящи в един ритъм по-буен и мощен от всичко познато,
заличаващ всичко разединяващо,
обгръщащ телата и душите
в един монолитен огнен пръстен.

Какъв по-красив обичай,
млад, но и коренящ се във вековни традиции,
традиции на едно общо начало и корен,
но и на вечно разделение и противоборство,
на велики обединения и на кървави противопоставяния,
на братска обич и на човеконенавистна омраза -
един истински Балкански Вавилон на Новата ера;
обичай толкова по-силно жизнеутвърждаващ
в своето обединително и възродително начало
и носещ простичкото, но и ясно наименование:
на хоро в Танцхаус: Домът на танца.

Защото всички ние сме деца
на музиката,
на ритъма
и на танца...
...и частици светлина.

Стефан Пенчев Миревски, УАСГ, "Новото 5-то ниво"
Facebook: Stefan Penchev Mirevski, заглавие на снимка: "Закърмени с фолклора от люлката..."
elfoles
 
Мнения: 4
Регистриран на: Вто Фев 02, 2010 12:50 pm


Назад към Конкурс "Фолклорика - 5 години емоция и ритъм"

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron