от elfoles » Вто Мар 08, 2011 12:10 am
В един далечен, но и на един полет разстояние град,
голям, но и позволяващ на жителите си да се познават по име,
в една далечна, но и за 17 часа достъпна по суша страна,
непозната, но и добре изучена,
на един може би най-стар, но и вечно млад континент,
с добре известна хилядолетна история,
но и непрекъснато изменящ облика си в своето невероятно многообразие,
живеят група обикновени, но и неповторими хора,
които имат един изключително познат, но и невероятно оригинален обичай.
Напуснали Балканите скоро или по-отдавна,
родени там или изобщо не,
живели там или само посещавали ги,
били там или никога невиждали ги наживо.
Преди повече от 30 години,
отделени от своите корени
или ненамиращи начин да изразят себе си
в изразните средства на културата на своите народи,
ги обединяват негата и търсенето на своята емоционална същност,
за да открият пъстротата, енергията и животворността
на балканския фолклор.
Оттогава той е неразделна част от техния живот,
чрез музика, песни и танци,
чрез посещения на Балканите и България,
чрез надигравания по света и в Копривщица,
чрез посещения от гост-хореографи от България,
подготвящи специални хореографии
за тази необикновена смесица
от иностранци и съвременни изгнаници.
Тези хора се събират веднъж в месеца,
за да дадат изява на своето новооткрито творческо начало:
свирейки на типичните балкански народни инструменти и
оживявайки залата с чудотворни енергия и ритъм;
пеейки невероятните балкански и български песни
с гласове, непривикнали отрано на необикновените мелодии,
често неразбиращи докрай текстовете
и дълбоко проникналите с векове мъка или радост,
извиращи от мелодиите и думите,
и въпреки това каращи самата душа на слушателите да настръхне;
и най-вече танцувайки хорА:
български,
сръбски,
македонски,
гръцки,
румънски,
арменски...
...всички заедно,
уловени за ръце,
забравили различията:
пол, възраст, професия,
произход, цвят на кожата,
политически пристрастия,
историческо минало...
Техните енергии са слети в едно неразрушимо цяло,
трептящи в един ритъм по-буен и мощен от всичко познато,
заличаващ всичко разединяващо,
обгръщащ телата и душите
в един монолитен огнен пръстен.
Какъв по-красив обичай,
млад, но и коренящ се във вековни традиции,
традиции на едно общо начало и корен,
но и на вечно разделение и противоборство,
на велики обединения и на кървави противопоставяния,
на братска обич и на човеконенавистна омраза -
един истински Балкански Вавилон на Новата ера;
обичай толкова по-силно жизнеутвърждаващ
в своето обединително и възродително начало
и носещ простичкото, но и ясно наименование:
на хоро в Танцхаус: Домът на танца.
Защото всички ние сме деца
на музиката,
на ритъма
и на танца...
...и частици светлина.
Стефан Пенчев Миревски, УАСГ, "Новото 5-то ниво"
Facebook: Stefan Penchev Mirevski, заглавие на снимка: "Закърмени с фолклора от люлката..."