Коледата ни изпълва с благоговение и очакване на чудеса в името на Рождество Христово. Концертът на Фолклорика в зала 1 на НДК бе едно от тазгодишните коледни чудеса. Много са концертите и тържествата, които хората организират и съпреживяват в чест на празника, но този бе специален по много причини. Първо, заради хороводния устрем и талант на екип хореографи, захванал се да обучава на българско народно танцово изкуство стотици българи в създадената от тях школа за народни танци. Второ, техните усилия са мощен двигател, който повдига духа на всеки българин, прекрачил прага на танцовите зали. Там, във всеки от 11-те филиала на школа Фолклорика заиграва българското сърце в ритъма на нашите неповторими народни хора и ръченици.
Танцът е магия, послание на българския дух, въплътен и изразен чрез народния танц, пренесен през вековете от живота на българите. А концертът на 16 декември т.г. имаше идея да пресъздаде и покаже всичко това на онази голяма сцена на НДК, най-голямата. Групите на Фолклорика излизаха под съпровода на изкусните музиканти от оркестър „Траки”, допълваха ги и чудните гласове на певиците от вокално трио „Евридика”. Омаята на танца се подсилваше от картините на екрана над игрохорците, които показваха пейзажи и мотиви от фолклорната област, представяна от танцуващите. Една след друга следваха картините от красиви кътчета на нашата родина. Красотата хармонизираше и събираше в едно образ, танц, движение, багри, звук в единно великолепно очарование, което можеш да видиш само тук и сега в съприкосновение със случващото се на сцената.
Залата притихваше, следеше с вълнение всеки танц, всяко следващо излизане на игрохорците, облечени в различни носии за всеки отделен етнографски район. Едва дочакала края на всеки танц, публиката ги изпращаше бурно и възторжено с овации. Не изтраяха много сърца, хората скачаха на пътеките и заиграваха, не откъсваха очи от ставащото на сцената, следвайки стъпките на хорото. Ставаха да играят и възрастни, и деца, провокирани от танца, музиката и радостта, че знаят стъпките на това хоро. И няма значение, че в този момент не са на сцената, те играеха на пътеката заедно с тях, в същия синхрон, плетяха характерните стъпки също като техните „колеги” на сцената и съпреживяваха радостта и гордостта, че играят, че могат, че изживяват празничното предколедно настроение, че се изпълват с магията от коледното чудо. Та това си беше поредното чудо! На много от по-възрастните зрители им се искаше да скокнат и заиграят в ритъма на хорото. Те потропваха с крака, седнали телата им потрепваха в ритъма на музиката, движенията показваха, че душата им играе, скача, в синхрон със сърцето българско. Усмивка лягаше на лицата им, а очарованието, което излъчваха очите на всички....! То бе неизказано в погледа на всеки, приковал очи на сцената. Хорото се играеше и в тяхното съзнание, в което и те участваха, чрез сетивата, през самочувствието на българи и изживяната радост, която Фолклорика им даде в чест на светлия Божи празник.
Фолклорните картини следваха една след друга от всички етнографски области - добруджанска, тракийска, северняшка, пиринска, родопска и шопска, и всяко българско сърце изпита своеобразната поетика и красивия образ на онези чудни български места, които те карат да се гордееш, че си роден на място благословено от природата. Затова и тук се случват чудесата, не само по Коледа, всеки ден в залите на Фолклорика, където се ражда танцът и магията от него.
Едно бе добруджанското хоро, люшнало се тежко и тържествено, сякаш разлюлени житни нивя на Златна Добруджа, под ослепителното слънце, обляло светлина през дългите бели забрадки и преобладаващо бяло в носиите на добруджанците. Тракийският танц разказваше за духа на Тракия, на изпълнените с радост и самочувствие трудови хора на тракийската земя. Друго бе усещането в пиринския танц: красота и българска уникалност слязла сякаш от гордите върхове и дъбрави на Пирина, прелетяло през Рилските върхари, за да събере цялата красота в цветове и движения на сцената. И отново прелетял през цялата ни земя, духът български чрез танца стигна Дунава, за да го пресъздаде с игривия бърз танц на белите дълбоки води на реката, в плясъка на вълните, предизвикан от живота в тях и вдъхновението на хората, споделили съдбата си с тези места. С песента „Девойко мари, хубава” публиката полетя над върховете на Родопа планина. И понеже животът съдържа убеденост за много оптимизъм и веселие, концертът неусетно влезе в поредната си музикална тема – навлезе игриво и леко виталният дух на Шоплука. Тук хуморът бе основна идея, виталността на българина бе подчертаният лайт мотив в темата. Закачката, надиграването, хуморът, облогът, наддаването, страстите, желанията и мечтите – всичко това в един танц с представянето на характерните персонажи на фолклорната картина. Младата механджийка в полета на младостта, облечена в красотата на българската жена и в мечтата да е щастлива, избира бедния гъдулар, пред измамното злато на чорбаджията. А като арбитри в хорската дилема, през сцената прекосяват измамният авторитет на попа и като негов контрапункт - достолепната житейска мъдрост на стареца, мъдро зает с житейската съдба, заплела мотиви, желания и решения в едно съдбовно кълбо. Потъваш в захлас от играта, тя представя характерни пълнокръвни образи, страсти и стремежи, за да пресъздаде една картина от бита на някогашните българи, запазила непреходните човешки ценности за морал, дълг и стойности на човешкото проявление. Шопският хумор очарова, повдига още повече и по-високо духа, и изпълва със самочувствие, че си горд потомък на българското племе, на род и език с хилядолетна история, с красота и достолепие. Настрана остават историческият драматизъм, преживян през вековете от народа ни. Акцентът в хората и фолклорните картини бе виталната красота и съдържание на българската ни национална същност. Народният танц е най-живото изразно средство, което може да я пресъздаде и представи по неповторим начин.
По Коледа се случват чудеса, а чудесата следваха едно след друго на сцената на НДК, докато играеха любителите-танцьори на Фолклорика. Никой не искаше да свършва този празник на българския дух и народно творчество. Както не свършва желанието да съпреживяваш отново и отново всичко българско и родно. „Я, изгрей, ясно слънце!” бе най-голямото чудо по Коледа! Като вик и благословия към България да е огрявана от ясно слънце в своите бъднини!
Когато на финалната картина излязоха всички участници в концерта, огромната сцена едва побра над 300-та танцьори. Сцената грейна в цялата си красота и великолепие от багри и светлина. Ръководителите приеха поздравленията, зрители изпълниха прегръдките им с цветя, но онова, което остана в очите на всеки от публиката и от участниците на сцената – за него нямаше простор. То изпълваше цялата вселена от радост, гордост и хубост българска, от надежда за бъдеще и една огромна благодарност за чудото по Коледа – концерт-спектакъла, безценен коледен подарък за всички нас - публика и участници в коледния празник, за да ни има, за да сме българи, родени тук на тази географска ширина, пренасящ през векове самосъзнанието и гордостта, че сме българи!
Благодарим ви – хореографи, изпълнители и екипи, за този празник на българския дух!
По Коледа се случват чудеса.
Имайте уши да ги чуете и очи да ги видите!
С благодарност за коледното чудо на Фолклорика!
Дора Николова
