Народни танци - ФОЛКЛОРИКА • Виж темата - Бълващият вулкан

Форум

за български народни танци, песни, музика и обичаи

Бълващият вулкан

Kоя ви е любимата народна песен, какво хоро искате да научите или да споделите, какво ви кара да танцувате...
Народни носии, музикални инструменти, обичаи и традиции, празници, етнографски области...

Модератори: geleto, pupins

Бълващият вулкан

Мнениеот Daisyflywithme » Нед Ное 24, 2019 3:53 pm

Ръка за ръка извън България? Ако не ви се вярва, елате в зала за народни танци в Лондон.
Колко струва един урок по български фолклорни танци в Лондон, Великобритания? Средно, 7 лири. Каква е истинската му стойност е вече друг въпрос. Не е за всеки.
Не ти е нужно нищо повече от спортен екип и доза търпение докато се домъкнеш до въпросната зала. На 15 км. от центъра на Лондон, често се налага смяна на два или три вида транспорт за да стигнеш. Няма значение дали грее слънце или вали из ведро. Ето защо за да оправдаеш и пари и време се изискват безспорен интерес и хъс за повторения. Да се използва пълноценно всяка една секунда. Срещу всяка капка пот да има еквивалентна мярка познание и удовлетворение. Който знае хорото и му идва тежко, нека седне. Но да знае - пак ще го бутне от вътре нещо като писне зурна за начало на Петричкото. При малките водещ мотив е по-скоро близостта на българския магазин до залата. Единствено ако номера с пленимата дяволита усмивка мине и времето е хубаво за разходка. Без чувство за вина. Защо им е? Дошли са на танци - изработили са си го.
Та за танците... Пролет, есен, зима - все по същия начин започва тренировката. Влизаш в залата и хвърляш якета, анцузи, жилетки. Най-сладко със свободна душа се играе. Пък то така или иначе след половин час ще се отварят врати за течение и приток на въздух, освен ако алармата на вратата не се разпищи отново и не трябва да се прави избор между степените на психическа търпомост и тази на физическо неудобство. „По-добре затворена врата, че да не избяга духът.“ – каза някой.
Дух ли? Аа, този дето след като зашием към 10-минутно Бачковско, една Шира и едно Дайчово влиза в белите дробове и ги разтваря широко като Първомайски акордеон. Самото събиране и разнасяне на хорото имитира вдишване и издишване щом се хванем за ръце и духа улегне. Не че се успокоява, а си намира мястото във всяка една душа. Тъй че и да трепне, да играе, да се влачи, все ще бъде разбран и приет. Като му се играе, обаче, е най-забавно. Най му личи нрава. Тръгва по зелените коренчета от краката ни, нагоре по жилите на бедрата ни, търчали като луди когато турчин ги е гонил, а сега затлъстели от возене по течението чакат друг да им направи веселбата. Труд трябва. Нагоре по кръста не толкова, колкото по ръцете и китките. Без нужда за мисъл поемат полет в захватка на име „Единност“. Люш нагоре, люш надолу. Тази енергия, противно на гравитацията, плъзва нагоре до раменете, и като вулкан изригва щом достигне до главата и се излее като „Ий-ийхуу“. Изригва на лицата и в усмивките. Вдигне ли се погледа и не се гледа вече сериозно в краката, значи настанил се е. Очите, в синхрон с усмивката горят с пламък в зениците. После стига до ушите – на вулкана дупките не, а устата на това чудовище „български дух“! Тази уста дето се храни с ритъма позволява да се събуди генетично заложена разпознаваемост на родната идентичност. Да се разлее по цялата кожа, та тръпки да те побият. Тогава... тогава и хабер да си нямаш от народни танци, ще разбереш що значи тази дума „Единност“.
Докато част от групата не бъде „изгонена“. Не за невнимание, а за почивка, нищо че това в повечето случаи означава „повтаряйте наученото“. Може да се интерпретира и като: „Айде давай, давай да го повторим няколко пъти, че да има време да изпушим по една“. Колкото и сладка да е тази почивка, трябва да се внимава че силата лесно бяга. Иначе, тя не е претенциозна енергията на този дух. Е, иска да ходи по международни фестивали, да ѝ разнасят славата през граници, но най-добре ѝ е между четирите стени на спортната зала. Или когато ти зазвучи Дунавското и няма накъде да се тегли хорото освен от кухнята, през антретата, хола, та чак до спалнята и обратно. Като тръгне, и да се насилваш не можеш да я спреш тая енергия. Пък и защо да я спираш?! Тя с постоянство се подържа. За да не изригва тоя вулкан, трябва да изпуска живинка от време навреме. Да се разбутва огъня. Да се обръщат цепениците, да ги опърли хубаво от всяка страна пламъкът. И така като им се отдаде възможност на сватба или събор, блесват в синхрон и духа и енергията.
А после? После, с едно модерно „Уаау“ - питат познати и приятели - „Ама ти къде така се научи да танцуваш народни танци?!“. Как къде? Във Великобритания.

Автор: М. Шиварова
Daisyflywithme
 
Мнения: 1
Регистриран на: Нед Ное 24, 2019 3:48 pm

Назад към Всичко за българския фолклор

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта